...Fragmentos...

“Prométeme una cosa. – y pidió que no la mirase al vestirse–. Cuando venga, sólo házmelo saber,”

Lo dijo de una manera tan sincera que la creí. Eras tú y no a la vez: pelo negro, tu altura, inocente como el chivito, con la suavidad de Natasha, los ojos de la uzbeca y la madurez de Lena. Les cayó bien a todos tan pronto, que yo mismo empecé a mirarla con curiosidad. ¿Será posible que después de dos años de tormentas mi borracho barco hubiese llegado al puerto? Me sentí más grande que Rimbaud mientras Poli nos leía su poema en original, nosotros yaciendo a espaldas en la caliente terraza, escuchando su ronca, sonámbula voz… Y enфеатуреtonces se me ocurrió la tonta idea de que probablemente cada vez inventaba a mis mujeres. Eran literatura. No me entendió o no quiso, o ya era tarde y nos teníamos que ir. Bien, le dije, caminábamos juntos por el bulevard, ¿Ves esto?, me agaché y recogí cuatro tiras metálicas de imprenta dispersos entre los adoquines. De cada palabra haré un cuento, le dije, de todos los cuentos un libro ¡y del libro, una mujer!

“¿Ella?”, preguntó Rocío con su tranquila sonrisa.

"El diario de una mariposa" novela en 3 actos

fragmento de la primera parte "Mariel"

Krasimir Damyanov

“Обещай ми нещо – и ме помоли да не я гледам като се облича. – Когато дойде, само ми кажи. И веднага ще си тръгна.”

Каза го тъй простичко, че й повярвах. Беше ти и не беше същевременно. С черни коси, твоята височина, невинна като онова козле, с мекотата на Наташа, очите на узбечката и зрелостта на Лена, тя толкова бързо се хареса на всички, че дори и аз започнах да я гледам с интерес. Възможно ли е след две години бури и урагани пияният ми кораб да е стигнал заветния пристан? Чувствах се велик като Рембо докато Поли ни четеше поемата му в оригинал, а ние слушахме насядали на топлата тераса хрипкавия й, бълнуващ глас. И тогава ми хрумна интересната мисъл, че всеки път си измислях жените, с които бивах, като разказите, които пишех. Бяха литература. Същата вечер, докато я изпращах, по булеварда Прага, намерих четири печатарски слитъка, разпилени между паветата. От всяка дума мога да направя разказ, й казах, oт разказите – книгa.

“За нея ли?” – попита със спокойната си усмивка тя.

Из "Дневникът на една Пеперуда" роман в 3 части

Фрагмент от първа част "Мариел"

Красимир Дамянов